Бъди идеЯист

"Идеяист е дума, която няма да намерите в речника.Това е дума, която се отнася за лидерите, които успяват да поведат хората и да им дадат свободата да раждат идеи.", казва Джак Фостър.
А кой всъщност е той?
Джак Фостър има тридесет и пет годишен стаж в творческите отдели на големи рекламни агенции (!) като първите десет от тях работи като автор на текстове, а след това – като криейтив директор.
Фостър е участвал в генерирането на рекламни идеи за редица компании като „Mazda“, "First Interstate bank", "Universal studio", „Suzuki“ и др.
През 15-те години, в които той работи като творчески директор във "Foote, Cone & Belding" в Лос Анджелис, тя се превръща в най - голямата рекламна агенция на Западния бряг. Той печели множество награди за реклама и бива обявен за творческа личност на годината от клуба на творците в Лос Анджелис. Също така е преподавател по творчество е рекламата в университета в Калифорния.
Освен, че сам е машина за генериране на супер идеи, той е открил ключа за дългосрочния успех на една рекламна агенция и го споделя с примери от ежедневната му работа – шефът трябва да провокира другите да раждат идеи и да създаде творческа атмосфера в екипа…
Причината да се спра на тази книга (освен заглавието и  ) е възможността да представя едно различно виждане за лидерството и да покажа как прости неща като състрадание, доверие, силен дух и доза хумор могат да събудят творческия потенциал и креативността на всеки един човек.

Защо всичко това е толкова важно ?
За днешния мениджър, пише Фостър, изконно значение има креативността на работното място. Едва ли някой се съмнява колко ценни са служителите, кипящи от идеи и имащи решение за всеки проблем. Идеите са толкова важни, защото са двигател на прогреса. Идеите тласкат напред икономиката, създават фирми и откриват работни места.
Какъв е приносът на страхотните служители? Те са тези, които раждат страхотните идеи.

И така нека да споделя, част от практическите съвети на Джак за това как да създадем една работна среда на страхотните идеи, в която свежото новаторско мислене да има своето поле за развитие:

В първата част на книгата намираме точното определение на идеяиста „Управлението на творчески отдел не е лесно изпълнима задача. Всеки опит да се управляват ръководят, организират или направляват такива хора би имал обратен ефект. Те ще се опълчат или просто ще замлъкнат.” За да не постигаме този „ефект” авторът ни предлага да разграничим понятията лидер и идеяист.
„Лидерът мотивира, управлява командва, води и ръководи. Идеяистът възстановява вярата.
Лидерът води. Идеяистът провокира идеи.
Накратко казано, идеяистът е на крачка пред лидера, защото той не просто води хората, а им възвръща вярата, че могат сами да водят себе си.”

Тук, обаче, логично изниква въпроса как се става идеяист? Отговорът му намираме във втора част на книгат, с помощта на няколко практически съвета с примери:
01. Помогнете на хората да добият по – добра представа за себе си
„Хората се държат като такива, каквито си мислят, че са. Ако мислят за себе си пораженчески, те вероятно ще се провалят. Ако обаче възприемат себе си като успяващи, те сигурно ще успеят.“
02. Създайте забавна работна среда
„Хората, които се забавляват, докато правят нещо, го правят по-добре.“ Възможноостта да са щастливи ги прави креативни в работата и още нещо забавлението подобно на ентусизма е заразително и има ефекта на снежната топка. То спомага за добрата работа из цялата организация. „
Джак подкрепя своето твърдение със следния пример:
„Когато се захванах с реклама, авторите на текстове и арт директорите се обличаха както всички в бизнеса – мъжете носеха костюми и вратовръзки, а жените – рокли или костюми. В края на 60те години на миналия век всичко това се промени – хората започнаха да носят пуловери и дънки, тениски и маратонки. По това време управлявах творчески отдел и веднъж в „Лос Анджелис таймс” ме попитаха как възприемам хората, идващи на работа в този вид. Отговорих, че ми е все едно, ако искат и по пижами да идват стига да си вършат работата. Можете да си представите, че в деня след като статията излезе, целият ми отдел се появи по пижами. Стана страхотна веселба. Офисът се изпълни със смях и радост. По важното е, че седмиците, които последваха, бяха най – продуктивното време, което моят отдел някога бе имал. Хората се забавлявах и работата им стана по – добра.”
Всъщност нищо не е по – важно за идеяиста от това да създаде работна среда, където хората идват с удоволствие всеки ден, където царят приятелства и сътрудничество, където всички се захващат с работата с готовност и увереност, където хората харесват колегите си и възприемат себе си като партньори, а не като служители.
В третата част на книгата следват предложения как да помогнете на хората с които работите да повярват в себе си и как да създадете работна атмосфера, която да окуражава тази вяра и да стимулира раждането на повече и по – добри идеи.
01. „Бъдете идеяист по свой собствен начин, без да имитирате никой друг. Следвайте собствената си интуиция, а не нечии наставления.“
02. „Грижете са за хората, за които работите. Никой, освен гъските, не следва непознат. И никой, дори и недодяланият човек, не е вдъхновен от резервираността и равнодушието. „
Примерът, който посочва е показателен как идеяистът го е грижа за хората, с които работи:
„Бяхме около стотина автори на текстове и арт директори, когато напусна изпълниетлниет директор на творческия отдел напусна. Всички искахме неговата работа.Много от нас имаха нужната квалификация, но шефовете наеха някаква жена от нашумяла агенция в Калифорния. Можете да си представите, че всички я мразехме. Но тя ни спечели моментално, чрез едно простичко действие – още през първия си работен ден поиска вратата на офиса и да бъде свалена и прибрана в мазето.”
03. „Помнете, че хората работят с вас, а не за вас. Нека хората, с които работите, да искат да ви помогнат, а не да са принудени да го направят.“
04. „Вярвайте във хората, и те ще ви вярват. Съмнявайте се в тях, и те ще започнат да се съмняват във себе си. Нищо не спомага толкова за провала, колкото съмнението.“
05. „Приемайте обвиненията, отхвърляйте похвалите. Колкото по – малко хвалби приемате, толкова по – скромни ще изглеждате в техните очи. Колкото повече заслуги си присвоявате, толкова по – лаком и егоистичен ще си мислят, че сте”
06. „Наемайте само хора, които харесвате – ако не мислите, че заедно можете да прекосите страната с „Фолксваген бийтъл” не ги наемайте!”
„Търсете пламъка. Търсете гордостта.Търсете желанието да преуспеят. Търсете готовността да дадат, за да получат”
07. Вярвайте им
08. „Похвалите правят хората по-добри. Вие самите уморявали ли сте се някога да получавате комплименти? Защо тогава си мислите, че другите се уморяват?“
09. Дайте им свободата да се провалят
10. Помогнете им да постигнат целите си. Поне веднъж годишно потайте хората, с които работите какво искат. Като разберете това, работете заедно с тях, за да осъществите целите и стремежите им. Помня, че по време на една такава среща останах с отворена от изумление уста, като разбрах какво иска един от нашите арт директори. Тя не искаше нито повишение, нито титтла, нито собствен бизнес. Нямаше нужда от по – голям авторитет и отговоност, от признанние, от по – смислени задачи или пък от повече свободно време. Повече от всичко друго тя искаше да има сигурността, че когато колата и се счупи на пътя, някой веднага ще дойде да я ремонтира безплатно, без да има разправии. Уговорихме се с един местен техник да бъде на разположение 24 часа в денонощието и винаги да може незабвано да осигури кола под наем. Това струва по – малко на компанията отколкото да и даде повишение, а я направи много по – щастлива.
11. „Никога не лъжете за важните неща! Когато хората усетят една лъжа, те знаят, че ще последват стотици други…“
12. Покажете ентусиазъм – нищо велико не е постигнато без ентусиазъм Емерсън
13. Помолете ги за помощ – освен, че ставате техен приятел, искайки им помощ вие им правите комплимент. Естествено че, че искайки помощ или трябва да приемете предложението им или ясно да им покажете, защо точно го отхвърляте. В случай, че не го направите, целият замисъл на молбата за помощ се проваля.
14. Избавете се от думата аз и я заменете с ние
15. Дръжте се като смахнат – дръжте се като дете, виждайки ви да се държите така хората около вас ще се престрашат да сторят същото. А докато не го наоравят, те никога няма да създадат идеите, на които са способни.
16. Забавлявайте се!

В четвърта част на книгата Фостър разглежда 7 организационни неща, които могат да бъдат от съществено значение при ежедневната работа на мениджъра и екипа:
01. Нека процедурата за искане на разрешение отпадне, съветва той и добавя: Ролята на големия шеф, който взима решения е безсмислена. Никой сам по себе си не е компанията(освен ако не я притежава). Всички заедно изграждат компанията и когато си имат доверие работата върви с невероятна скорост.
02. Направете всекиго собственик. Измислете как всеки работил поне 8 месеца в компанията, да придобива някаква собственост. По този начин компанията ви ще бъде придвижвана напред
03. Дайте им това от което се нуждаят. Идеите не могат да бъдат измислени от нищото. Раждането на идеите става по същия начин, както измислянето на нови кулинарни рецепти – чрез смесването по нов начин на съставки, които добре познавате. Хората, с които работите, цял живот са трупали нужните им елементи – обширното, основно познание за живота, хората и събитията. Вие трябва да им предоставите другите съставни части – специфичното, ограничено познание за продуктите, клиентите и конкурентите. Дайте им всичко, което имате. Осигурете им всичко, което поискат.
04. Останете малки – основната ви задача като идеяисти е да обединявате хората, да създавате у тях приятелски чувства и съпричастност, водещи към върха. Един от начините да постигнете това е не като организирате голяма компания от непознати, а голяма компания състояща се от малки компании.
05. Кажете им всичко за компанията, в която работят – все пак те са компанията и имат право да значет цялата истина
06. Премахнете правилата –( любимият мой съвет от всичките на г-н Фостър)позволете им да се обличат както си искат, да определят сами работното време, да подредят и украсят офиса си, както сметнат за добре. Ако искат да поработят на плажа за седмица или пък да поиграят фрисби на паркинга за някой следобед, пуснете ги. Нищо не ви пречи да го направите, стига с действията си да не вредят, да не обиждат или да не накърняват нечии права. Впрочем, върнете се към основната идея, че компанията не е ваша, а всички взето заедно сте компанията, затова заедно трябва да създавате правилата, ако все пак се нуждаете от тях.
07. Плащайте за образованието им! Подобна политика ще помогне на хората, с които работите, да натрупат повече средства и материали за своите генератори за идеи.

В последната, пета част, на книгата Фостър отделя внимание на 18 стратегически неща в процесът на работата на успешният идеяист:
01. Не очаквайте само едно решение – искайте още и още
02. Направете така, че работата им да изглежда лесна , прилагайте вместо „не знам дали този проблем може да бъде разрешен, но все пак опитайте” фразата „ мисля, че има много решения, сигурен съм, че ще откриете няколко добри”.
03. Не отхвърляйте идеи – искайте още и още
04. Възложете им няколко задачи едновременно – хората с които работите не могат да мислят за нещо друго, ако няма за какво.
05. Поискайте повече идеи за по – малко време – действието поражда действие, а идеите пораждат идеи!
06. Ако нещо в екипа ви не върви, променете го!
07. Оставете ги да действат сами – ако искате да подхранвате вяра в хората в собствените им качества и способности, трябва постоянно да им давате възможност да се убеждават в тях. Когато те се справят добре, това ще повишава не само тяхното, но и вашето самочувствие.
08. Позволете им да го направят по техния начин – когато сте болни казвате на лекаря какво ви боли, а не терапията и лекарствата от които се нуждаете. По същия начин идеяистите трябва да формулират проблема, а не решението му.
09. Убедете се, че поставеният проблем е точният.
10. Оставете ги да блеснат!
11. Не всявайте страх!
12. Изправете нас срещу тях, а не нас срещу нас! Насочете състезателния дух към истинските конкуренти – другите компании!
13. Бъдете съпричастни с това, което правят другите
14. Имайте общи преживявания – никога не изпращайте само един човек на конференция или уъркшоп извън компанията. Когато се върнат, нека да разкажат какво се е случило и на тези, които не са присъствали.
15. Търсете начини да превърнете съвместната ви работа в забавна –
16. Настоявайте да си вземат отпуск и помнете това включва и вас!
17. Пуснете ги в отпуск, когато те си изберат
18. Грижете се за идеите, а не за ефективността!

В заключение, творческото състояние на съзнанието е като това на дете през слънчев пролетен ден, когато няма училище, животът е безкраен всичко е ново и свежо и няма невъзможни неща. Затова е добре в случите на зацикляне и когато работата ни се струва скучна и еднообразна , да излезем на коридора и да съобщим с колкото ни глас позволява: ДНЕС НЯМА УЧИЛИЩЕ! И нека после всеки да сподели резултата 